ПОДРАСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРА̀СКВАМ, ‑аш, несв.; подра̀скам, ‑аш, мин. св. ‑ах и подра̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. и непрех. Драскам1 малко, леко нещо или върху, по нещо. — А бюрото — знаеш ли, че е истински орех .. Тя очука бюрото, подраска го с нокът и после заоглежда двете скъпи бронзови легла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. Някой леко подраска на вратата. Това е кучето на хазайката. Л. Михайлова, Ж, 140. Направил [котаракът] с гърба си дъга, подраскал килима, погладил си зурлицата, полизал си длановете и пак се приближил до дяда Либена. Л. Каравелов, Съч. II, 105. Земи един дълъг железен прът, допри ухото си до единия му край и нека някой да подращи с игла на другия му край, и тогава ще чуеш ясно трептенията. ИЗ 1874-1881, 1882, 37.
2. Прех. Само несв. Разг. Пиша или рисувам, драскам1 по малко, от време на време; подрасвам. Сниши гласа си, прибави: — И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време де! Ив. Вазов, Съч. Х, 23. подрасквам се, подраскам се.I. Страд. от подрасквам. II. Възвр. от подрасквам в 1 знач.