ПОДРАСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДРАСТ м. 1. Млад израстък, филиз на растение; подрастък. Трябваше да се обърна и да търся из бялата мъгла по-значителни храсти, израснали върху по-интересен терен, с повече шума и подрасти край себе си. Й. Радичков, В, 176.

2. Събир. Само ед. Много такива израстъци като едно цяло. Достъпните части на тая гора били ежегодно разреждани от брадвата, а копитата на вардимските стада унищожавали младия подраст. М. Тошков и др., НР II, 114. Изоставеният някогашен колник беше ги извел много нависоко — нагоре имаше само небе, а във всички други посоки — гъст и доста избуял подраст на изсечена букова гора. Д. Фучеджиев, Р, 203. Тръгнахме през тия купища от вършина, прясна и засъхнала, през съсечени дънери и смазани млади фиданки. Подрастът — пречупен, съжулен и съсипан. Н. Хайтов, ШГ, 257.