ПОДРА̀СТВАМ

ПОДРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; подраста̀, ‑ѐш, мин. св. подра̀стох, прич. мин. св. деят. подра̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и подра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отраствам постепенно, ставам по-голям на възраст; раста. — Срамота е, тате, да се свираме повече в тая дупка. Я виж — моите другари къщи издигнаха като палати, а аз? За кога? Те, децата, дал господ, подрастват, не може повече да се трае. Ст. Даскалов, МЧ, 127. Подрастваше той в крайно интересно вре‑

ме на най-новата българска история. Г. Бакалов, Избр. пр, 286. Убиха го като звяр, .. Беше ми жал за него, .., но най ми беше жал за снахата и унучетата. Мина се време, ето те подраснаха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. С неволя и блъскане не позна тя младост, па не можа и на стари години да отдъхне... Най-големият ѝ син, Петър, подрасте и тъкмо да си земе хляб на ръката, кривна по чужбина. П. Тодоров, И I, 42.

Списък на думите по буква