ПОДРЀМЯ

ПОДРЀМЯ, ‑еш, мин. св. подря̀мах, св., непрех. 1. Дремя малко, кратко време. Иван, .., се опитваше да подреме, но колчем затваряше очи, една муха дохождаше и кацаше на носа му. Й. Йовков, ПГ, 84. Извади пътническите си пижама и каскет. И се изтегна пак на канапето, ще подреме. А. Страшимиров, Съч. V, 285. "Поспи ми, моме, подреми / на мойте бели пазуви, / на мойте злати колена". Нар. пес., СбБрМ, 439.

2. Прех. Разг. Дремя, бездействам, стоя без работа малко, кратко време. Иван подряма една седмица около печката, кърши се, свива рамене и хукна навън. Г. Караславов, Тат., 204. Достигна на възраст, на който хората повечето напущат всичко, .., за да си поотдъхнат с почивка и може би да покротуват и да си подремят на люлка, колкото време им остая да поживеят. Й. Груев, СП (превод), 19.подреме се безл.

Списък на думите по буква