ПОДРИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРЍПВАМ, ‑аш, несв.; подрѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. Подскачам (в 1, 3 и 4 знач.). Някои от по-младите, по-дяволитите крави започват да си играят — гонят се, мушкат се закачливо, .., подрипват на едно място, огъвайки задница и глава. Ил. Волен, МДС, 215-216. В къщи Иван се втурна необикновено и затръшна вратата, та приятелят му подрипна насън. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 414. Поогледаха се, кимнаха с глави и тръгнаха към козела вкупом .. Мокрите им бради подрипваха. Й. Радичков, СР, 47. И няма да дращиш земята с нокти, а ще седнеш на столчето, ще натиснеш дръжката, тракторът ще подрипне и ще забие муцунки надълбоко в пръстта. Ил. Волен, МДС, 220. Котаракът видял една муха; той подрипнал да я хване. СГ, 1894, кн. 1, 457. // Разг. Тръгвам, отправям се нанякъде, като подскачам, с подскоци. Иван Станчев понамести очилата си, отметна буйната си светла коса и подрипна по пътечката надолу. Ст. Станчев, НР, 65. Катето подрипна нататък,

като затъваше до гуша в снега. П. Бобев, ГЕ, 166. подрипва се, подрипне се безл.