ПОДРУЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРУЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подружа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Придружавам. Дойде един человек при мене и врече ми ся да ми покаже пътя и да мя подружи. С. Радулов, ГМП (превод), 114. подружавам се, подружа се страд.

ПОДРУЖА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подружа̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Сдружавам се, сближавам се. — Като заговорихме за туй-онуй, да ти кажа всичко, що съм вършил, откак не сме се с тебе виждали. Подружих се аз с други братя хусари. Ст. Загорчинов, ДП, 102. След уволнението си от служба, останал в Ямбол за малко, той [Страшимир Кринчев] се подружил с местната прогресивна младеж, на която станал любимец. Ив. Богданов, СП, 359. Иван Шопа беше калфичка нещо около 20-годишен .. Аз се подружих с него едва ли не при напущането ми казанджилъка, когато бях взел да го придружавам в нощните му похождения да ходим да задиряме момите по чешмите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Ил първи път със теб се подружава / безверник клет? К. Христов, Избр. ст, 190.