ПОДРУМЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРУ̀МЧЕ, мн. ‑та, ср. Подрумиче; подрумниче. Пътеката лъкатуши под моравите, отсам-оттатък из тревата са накацали като леки пеперудки подрумче, карамфил, самакитка. П. Тодоров, И I, 14. Стигнали на падината, где се засмели като китен губер: макове, подрумче, раличка, .. — те [девойките] се втурнаха цветя да берат. Ив. Кирилов, Съч. II, 76. Подрумчета и гергини блещукат в градинките на гробниците. А. Каралийчев, С, 145.