ПОДРУ̀СВАНЕ

ПОДРУ̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1.Само ед. Отгл. същ. от подрусвам и от подрусвам се; подрускване. Около кочията топуркат конете на стражарите, дигат пушилка, пръхтят. Дрънчат сбруи и саби, чува се издъхът, който правят конниците при подрусването върху седлата. Й. Вълчев, СКН, 578. Имаше нещо упоително в полегатите зари на слънцето, .., в подрусването на колелата, които не трополеха. К. Константинов, ППГ, 350.

2. Отделен лек тласък, разклащане; друсване, друсък. — Крушата не пада всякога от едно подрусване. Ем. Станев, ИК III и IV, 486. При всяко подрусване [на влака] от безформената стара шапка се сипеше снежец стърготини. "Дърводелец" — отсичаха момичетата и се бутаха по-близо до прозореца. Бр. Йосифова, БЧМ, 194-195.

Списък на думите по буква