ПОДРЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; подръ̀нна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подръ̀ннат, св., непрех. и прех. 1. Дрънвам леко, малко. Плиска се събуждаше. Някъде излая куче, някъде подрънна хлопатар. Й. Вълчев, СКН, 266. Отведнъж вратата на клуба се отвори, прозорците подръннаха и вътре, при нас, запъхтян и уморен, влезе Мачо Ангелов. Ст. Поптонев, ОБЛ, 81. Отвърза бърже коня си, поведе го между овцете, размърда ги. Един сънен звънец подрънна и изведнъж млъкна, задавен от сън. А. Каралийчев, ЛС, 12. Грабнала е мома / две ковани ведра, / да бяха ковани, / подръннали бяха / и овчар събудили. Нар. пес., СбГЯ, 194.

2. Само несв. Дрънвам леко от време на време; подрънквам. Царят млъкна и само златната украса на болярина подрънваше в тихата стая. Той едва понасяше тоя звън. М. Смилова, ДСВ, 191. Шините на колелетата се въртяха, отрупани с кал. Сънно подрънваха синджирите. А. Каралийчев, ЛС, 75. Третий цимбал окачил на върбата, / спи там извърнал нагоре лице, / вятъра глухо струните подрънва, / блян му вълшебен витай над сърце. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 68. подрънвам се, подрънна се страд.