ПОДРЪ̀НКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подрънквам. Веселото, ритмично подрънкване на звънчетата отекваше по затихналото поле, но като че ли нямаше кой да го чуе. Д. Талев, ГЧ, 167. До едно време дочувах подрънкването на ведрото, но после очите ми се затвориха. Й. Радичков, НД, 47.