ПОДРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; подръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подръ̀пнат, св., прех. 1. Дръпвам малко, леко. — Блузките са ми тесни, тесни, а полите — къси, стигат ми ей до тук — показа тя, като подръпна малко полата си нагоре. А. Гуляшки, ДМС, 181. Даскал Добрьо ходи с пръчката си наоколо — едному ухото ще подръпне, другиго по ръката ще удари — и всички се страхуват от него. Т. Влайков, Пр. I, 160. Галите из най-напред ги помислили за статуи; някой си любопитен подръпнал едного от старците за брадата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 209. Милкана мома хубава / мър дей, тя край Димитра минова / и го за хаба подръпва, / дано са Димитър сяти. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 100.
2. Само несв. Дръпвам от време на време малко, леко. Господин Стег нервно подръпваше мустаците си и гласът му леко трепереше. Д. Спространов, С, 338. Едни [от учителите] подръпваха често-често оглушелите за уроците детски уши. Други викаха до прегракване. Г. Русафов, ИТБД, 62. Мечката ще го обикаля, ще го подръпва, .., ще дъха в лицето му — нещастникът трябва да търпи и да не мърда. Ст. Христозов, ДТСВ, 34. На двора бели и черни овце, .., подръпваха с устни сено от сеновала. Д. Вълев, З, 29. подръпвам се, подръпна се страд. подръпвам си, подръпна си възвр. Подръпвам си от цигарата. △ Подръпнете си от бъклицата.
ПОДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; подръ̀пна се св., непрех. 1. Дръпвам се (в 1 знач.) малко, леко. По стъпалата изтопуркаха гумени цървули и в стаята нахлу сбуна ръкомахащи жени, които бутаха пред себе си Симеон овчаря. Той се усмихваше снизходително и леко се подръпваше. Н. Тихолов, ДКД, 56.
2. Дръпвам се, отдръпвам се малко или за кратко време. За да не я видят, Нона се подръпна назад и взе да слуша. Й. Йовков, ЧКГ, 111. Боляринът .. дълго време не бе отварял уста, па и беше се подръпнал, докле Събо и Момчил приказваха тихо помежду си. Ст. Загорчинов, ДП, 106. Някое от предните оръдия беше прегазило ранен гражданин, .. Конете се подръпваха за миг пред трупа и по-силно пробягваха с оръдията през него. П. Славински, ПЩ, 153. — Сега небето ма доведе близо до онуй, което обичам.. — Доведе та близо, рече царицата, като са подръпна назад малко. Н. Михайловски, ПА (превод), 154-155. Подръпни се да мине жената.
◊ Подръпвам / подръпна юздите на някого. Разг. Отнасям се по-строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Кака Райна беше добра съпруга и добра домакиня. Ако тя не му подръпваше от време на време юздите, бай Лазо не един път щеше да се изложи. А в пиенето той мярка не знаеше. Сл. Трънски, Н, 125.