ПОДРЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДРЪ̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от подръпвам и от подръпвам се. Конете, неподкарвани и неподсещани нито с камшик, нито с подръпване на поводите, се носеха спокойно със своя равен, стремителен тръс. Т. Харманджиев, Р, 14.

2. Еднократно леко дръпване. — Следвай въжето! — заръчва Горазд и омотава кръста на Зорка с жълто перлоново въже с червена нишка, .. Крачи пред нея и с едно подръпване на въжето възстановява равновесието ѝ. Бл. Димитрова, Лав., 46. — Измами ме проклетницата! — изпъшка разбойникът и без да мисли, дръпна ръцете си, дано разкъса въжетата, но от това подръпване те още по-дълбоко се впиха в подпухналите му китки и лакти. О. Василев, ЗЗ, 100.