ПОДСВИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСВЍРВАМ, ‑аш, несв.; подсвѝрна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подсвѝрнат, св., прех. и непрех. 1. Изсвирвам с уста веднъж. Опита се да подсвирне, но устата му беше разкривена от недоволство, затова нищо не излезе. Елин Пелин, ЯБ, 10. Войникът. (Като му подсвирва): — Петко! Д. Калфов, ПЮН, 150. Ако азната срещнете, / на мене ще подсвирнете — / язе код вазе да дойда. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 96.

2. Само несв. Подсвирквам. Ако умеете да подсвирвате с уста по същия начин, можете да предизвикате тая птичка да прелети насам. Ем. Станев, ЯГ, 87. Като слизаше по стълбата, архитектът тихичко си подсвирваше мелодията на някаква отдавна забравена оперета. Ив. Мартинов, М, 34. През прозореца Василена видя няколко звезди, чу как нагъсто, многогласно подсвирваха щурци. Й. Йовков, АМГ, 106. ^● Обр. Наоколо беше все тъй пусто и само студеният зимен ветрец подсвирваше край ушите. Д. Талев, И, 235. подсвирвам се, подсвирна се страд. подсвирвам си, подсвирна си взаим. подсвирва се, подсвирне се безл. Кучето залая като по чужденец и той [чичо Гочо] наостри слух. Човешки стъпки са това. Кучето усили, подсвирна се тихичко с уста. Кр. Григоров, Н, 173.