ПОДСВИРКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСВЍРКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от подсвирквам; подсвиркане, подсвирване. От зелен джип слезе зачервен млад човек, .., стоварва голямо буре, търкаля го шумно по плочите на двора и го затваря с подсвиркване в лятната кухня. Д. Бегунов, ЧОД, 44. Масата на работниците, работничките се устреми с викове, с подсвиркване по страничните улици. З. Сребров, Избр. разк., 235. Подсвиркването по улицата не е прилично.

2. Отделно, единично свиркане с уста, обикн. като знак, сигнал за нещо или в израз на възмущение, неодобрение, възторг, изненада и под.; подсвиркане, подсвирване. Наоколо се чуваше тежко дишане. Хъркането, стихнало за миг, сега прозвучава още по-смело, по-изразително — с остри подсвирквания, с хрипливи издихания. Ал. Бабек, МЕ, 126.