ПОДСЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЀБВАМ, ‑аш, несв.; подсѐбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Подчинявам на властта си, завоювам, завладявам; подсебявам. Но ето че един народ по-силен, по-многочислен дойде, та със силата на оръжието си подсебва друг по-слаб народ. ПСп, 1876, кн. 11-12, 29-30. Самите римляни .. подсебили бреговете на Черно море. Ч, 1870, бр. 5, 134. Тия са добродетелните свойства, с които тряба да се представя характерът на добрия оратор .. Без тях словото му колко красноречиво и да сочи, не може да влияе тъй на техните духове, щото да ги подсеби и ги накара да приемат за свето онова, що им се предлага. Д. Войников, РС, 236. подсебвам се, подсебя се страд.