ПО̀ДСЕВ м. Диал. Количество (жито, брашно и под.), необходимо за едно посяване или пресяване. — Постой, почакай, Свети Петре, / яз с тебе в рай да дода. / .. / — Върви, върви, мила буля, / .. / Ти като си брашно дала, / по подсев си наддавала. Нар. пес., СбНУ VII, 9.