ПОДСЕЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЀЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подсещам и от подсещам се. — Аз ще предупредя началника, а пък ти се погрижи един или двама съгледници да тръгнат подир Панакуди, за да чуят с ушите си дали ламята ще се съгласи да чака, или не .. — Благодаря ти за подсещането! Н. Хайтов, Л, 101. То [момчето] се позавъртя, посуети се и без да дочака подсещане от баща си, се прибра в къщи. Д. Спространов, ОП, 80.