ПОДСЛАДЀН

ПОДСЛАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подсладя като прил. 1. Към който е прибавено нещо сладко, подсладител (захар и др.). Докато двете стари жени побъбриха и се пооплакаха, Ния донесе топла, подсладена ракия и кафе. Д. Талев, ЖС, 332. Двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица критикуваха местния сладкар, който от две години не предлагаше на клиентите си нищо друго, освен подсладен със захарин липов чай. Д. Кисьов, Щ, 176. Нашите бащи и майки ги [трактористите] уважаваха, задето отменяха предългата вършитба с коне и дикани, и на харманските

трапази ги хранеха отделно с пилешка чорба и подсладени тиквички. С. Северняк, ОНК, 100.

2. Прен. Който е пресилено мил, приятен, любезен, без да съответства на искрено отношение или реално качество. Тогава свещеникът се залепи до Иван. — Чадо — рече той с подсладен тон, като се мъчеше да бъде сърдечен и близък, — имаш ли нещо да кажеш, нещо да ти тежи на душата, да се изповядаш от сърце? Г. Караславов, Т, 118. Телефонът иззвъня. Чу се подсладеният, преднамерено бодър глас на Квестора. Св. Златарев, БФ, 335.

Списък на думите по буква