ПОДСЛАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЛА̀НЯМ, ‑аш, несв. (диал.); подслоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Подслоня‑

вам. Селата са длъжни да хранят и подсланят добре ющурджията, ала Кондо беше изоставил тия права. Д. Немиров, Б, 118. подсланям се, подслоня се страд.

ПОДСЛА̀НЯМ СЕ несв. (диал.); подслоня̀ се св., непрех. Подслонявам се. Щом завали дъжд, и се подсланяме под сушина. П. Тодоров, Събр. пр II, 124. Те се подсланяха под една широка ниска стряха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 204. Ние си барем имаме що-годе една колибка, под която са подсланяме, но има хора, които и това нямат. Китка V, 1887, кн. 15, 18.