ПОДСЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЛО̀Н м. 1.Място, където човек може да прекара, да се приюти в помещение на закрито; убежище, покрив, заслон. Ние стоим на селския мегдан и дирим подслон за нощуване. Л. Стоянов, Х, 127. Към обед намери една тетрадка и като се затвори сам в стаята, цял час писа в нея с едри разкривени букви. Искаше да напише всички, които бяха намирали подслон в колибата му и хляб от подницата му. С. Северняк, ИРЕ, 69-70. Хайдутите свили байрака и слезли да дирят подслон за през зимата. Й. Йовков, СЛ, 181. Добри хора ми дадоха подслон. // Стесн. Прикрито, закътано място за запазване обикн. от лошо време; заслон. Той видя, че ще вали, и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18.

2. Подслоняване. Заслонът Страшното езеро е построен на 2465 м н. в. [надморска височина]. Служи за подслон и база за изкачване на околните върхове. М. Гловня и др., Р, 51. В тези горски масиви .. са намирали подслон и прехрана големи стада дивеч. ПЗ, 1981, кн. 10, 23.