ПОДСМЕХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ДСМЕХ
ПО̀ДСМЕХ, мн. няма, м. Остар. и диал. Обикн. с предл. на. Присмех, подбив; подсмив. — Ти ще му свириш с булгарията и ще пееш на притеснителя български песни, като на подсмех за славянската свобода. Ст. Ботьов, К (превод), 9.