ПОДСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСМЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подсмѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. подсмя̀х се, прич. мин. деят. подсмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. подсмѐли се, св., непрех. Обикн. несв. 1. Усмихвам се леко, едва забележимо и обикн. иронично; подсмихвам се. — Ето, аз виждам, ти се подсмиваш и това ме кара да подозирам, че мислиш нещо за мене. Ив. Мартинов, ДТ, 226. Митруш вървеше бавно и се подсмиваше с усмивката на хванат над буркан с мед палавник. Д. Добревскии, БКН, 30. — Пък ангелчето даже се е изпотило, — отговори дяволът, и се подсмя лукаво към Ангела. Елин Пелин, Съч. I, 212. — Събира ли някой сланина? — попита накрай той. — Никой — подсмяха се срещу му [момчетата]. М. Яворски, ХСП, 22. Патрика чува

това и са подсмива под мустак. Г, 1863, бр. 3, 19.

2. Подигравам се леко на някого; присмивам се, надсмивам се. В неделя и през всички празници тя ходеше в църква, палеше големи свещи пред иконата на Св. Богородица и се молеше дълго и занесено. Хората я гледаха, подсмиваха ѝ се, но тя не искаше да ги знае. Г. Караславов, С, 152. "Един е султан у Стамбул, други — Божил у Котел..." — пропя някой под нос, хем да се подсмее на Божиловия салтанат, хем да угоди на чорбаджията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 604. "Никога отсега да са не подсмиваш на болните хора!" Л. Каравелов, Съч. II, 43. Тогаз Ирод като видя, че му ся подсмяха мъдреците, твърде много ся разяри. КТЕМ, 13.