ПОДСМЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подсмивам се. Па кой гледа подсмиването, току алъш-вериш да има, ама не щат! Ал. Константинов, БГ, 72. Не се стеснявах от тези подсмивания, защото знаех, че когато положиш труд, земята ще те възнагради. ОП, 203.