ПОДСМИХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСМЍХВАНЕ ср. Отгл. същ. от подсмихвам се; подсмиване. — Синко, попита го чиновникът с подсмихване, при толковато жерава [жарава] тебе не ти ли стигна огън да си запалиш лулата, ами си зел да цъкаш прахан. Ил. Блъсков, ЗК, 192.