ПОДСТОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСТО̀РВАМ, ‑аш, несв.; подсто̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Подстрекавам, подбуждам; подкокоросвам. — Ах, тези деца — изсъска Мира. — Камъни хвърляха нощес срещу дома. — Бе те децата не са толкова виновни... — Има тука някой, дето ги подсторва... В. Ченков, СНД, 106. Заклеха се Найден Тихолов и Живко Анин в светото причастие и в честния кръст, че дорде трае облогът, не ще си сторят зло един на друг, не ще говорят лоши думи един на друг, нито пък ще подсторват други хора да казват и вършат такива неща. Р. Стоянов, М, 42. — Млък! — изкрещя засегнатият автор .. Тебе Стаматов те е подсторил, но аз ще ви науча. Ив. Димов, АИДЖ, 112. подсторвам се, подсторя се страд. и взаим.