ПОДСТРЕКА̀ВАМ

ПОДСТРЕКА̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Подтиквам някого към нещо нередно, към зло дело или престъпление; подсторвам, подбуждам. — Има един млад човек там, ти го знаеш, каймакам ефенди, той подстрекава народа. Д. Талев, ЖС, 424. — Тоя човек [Левски] говори уж против българските чорбаджии, но той подстрекава и мюсюлманите. Той говори против лихвите, против данъците, против богатите, против всичко, което сам аллах е наредил! Ст. Дичев, ЗС II, 787. — Много работи и е предан. Само че има неприятности с жена си. Тя го подстрекава да бърка. Службата му била лоша, къщата им била стара — да вземел друга от чорбаджиите. П. Славински, ПЗ, 254-255. подстрекавам се страд. и взаим. Заради това са сичките добри человеци укланят от такива дружства, а лошавите още по-голямо приятелство прават; защо тука имат време да се узаимно раздражават и подстрекават на сякакво безчиние и злочинство. Г. Йошев, ЧБ (превод), 33.

Списък на думите по буква