ПОДСЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЪ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който подлежи на съдене, на осъждане, защото е противозаконен. — Това противоречи на лекарската етика! Това е направо подсъдно! — Измисляш ѝ, че е болна от рак, и на всичко отгоре ѝ го казваш! Ч. Шинов, БС, 61-62. — Моряци! Заповядвам заради подсъдната постъпка на .. юнкер .. Тотев, същият да получи петдневен корабен арест. Д. Добревски, БКН, 118. Съдът беше сам констатирал кражбата на Дамянова и не можеше по никакъв начин да признае за клевета твърдението на вестника. По това съображение защитата ѝ не беше направила отвод на съда като съпричастен в подсъдното дело. Ив. Вазов, Съч. IХ, 94.

2. Юрид. Обикн. с предл. на. Който спада, принадлежи към компетенцията на опреде‑

лена съдебна инстанция; подсъдим. Окръжни съдлища .. има във всичките окръжни градове .. Компетентността на съдилището се простира по всички дела, които не са подсъдни на мировите съдии. А "България", 79. При предварителното дирение свидетелите дават клятва само в следующите случаи:.. 3) кога свидетелят живее вън от окръга на онзи съд, на който е подсъдно делото. ВП, 100. Иск, който ся отнася до ответници, които живеят в разни съдебни окрузи,.., ся предявява .. в кой и да е от съдовете, на които може да бъде подсъдна работата. ВП, 16.