ПОДСЪДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДСЪ̀ДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Рядко. Законово положение, чието нарушение предвижда подвеждане под съдебна отговорност, даване под съд. На 24 май той [Ернрот] учреди при чрезвичайните комисари специални военни съдилища .. Създаването на тая извънредна подсъдност произведе в страната силно впечатление на терор. С. Радев, ССБ, 280-281.

2. Юрид. Принадлежност, отнасяне на съдебно дело към компетенцията на даден съдебен орган, институция. Когато и двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища само когато подсъдността пред тях се признава от законите на държавите, чиито граждани са съпрузите. ОФ, 1949, бр. 1507, 3. Те [съдебните съвети] са колегиални съдилища с подсъдност, по-малка от тая на нашите мирови съдии. СбНУ ХХХIII, 13. Пререкания за подсъдност между окружни съдове ся решават от онзи областен .. съд, във ведомството на който те ся намират. ВП, 17. Граждански дела от смесена подсъдност, т. е. дела между мусулмане и лица от други вероизповедания, подлежат на ведомството на общите съдове. ВП, 15.