ПОДТИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДТЍЧВАМ, ‑аш, несв., непрех. Придвижвам се, като тичам леко, по малко, от време на време, обикн. защото бързам (за да не изостана, за да догоня някого или защото съм в добро настроение и др.) Той забърза нататък, като подтичваше. П. Стъпов, ЧОТ, 18. Лекарят крачеше енергично .. Ленко подтичваше, за да не изостане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 321. Дядо Манол е осемдесетгодишен, но ако тръгнете с него към лозето му, има да подтичвате подире му. Г. Краев, Ч, 112. Женеше се леля Мария ..: ту се усамоти нейде замислена, ту подтичва из къщи, цялата грейнала от внезапна радост. Ив. Венков, ХКН, 6. Те [биволиците] се спуснаха да излизат всички наведнъж .., совнаха се към реката, тежко подтичваха и чак като се разхладиха във вира, излязоха и поеха успокоено нагоре из полския път. Ил. Волен, НС, 65.