ПОДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поду̀я, ‑у̀еш, мин. св. поду̀х, прич. мин. страд. поду̀т, св., прех. 1. Увеличавам обема, уголемявам размерите на нещо (бузи, гърди, корем и др.) като го напълвам с въздух, течност, храна и под.; издувам1, надувам. Тежкото ѝ дишане подуваше от време на време тънките ѝ безкръвни ноздри. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Гнойникът бе избил нагоре и бе подул мястото със синьо-червен оток. Ст. Дичев, ЗС I, 612. Заради колита не яж храни, които подуват корема. △ Нали е злояд, гледам го — подул бузи, дъвче бавно.
2. Остар. За вятър, въздушна струя — силно опъвам, изпъвам по посока на движението си платно на плавателен съд, като го правя изпъкнало; надувам, издувам1. Повявай, ветре, подухвай, / та си платната подувай, / корабът тихо да плува. П. Р. Славейков, ЦП, 122.
ПОДУ̀ВА МЕ несв.; поду̀е ме св., непрех. Остар. С предл. на и същ. като плач, смях и под. Изпитвам силно желание, неудържим напор да извърша означеното от съществителното; надува ме, издува ме, кара ме. Един ден Еленка са беше затворила сама в една от стаите си, дето си мислеше за бъдащето. Сладки утешителни надежди я подуваха на плач. Ил. Блъсков, ПБ II, 50.
ПОДУ̀ВАМ СЕ несв.; поду̀я се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло или за негова част — увеличавам обема си, набъбвам поради заболяване, физическо натоварване, удар, вълнение, плач, напрежение и под.; надувам се, издувам се1. Умря от нищо: ужили го пчела.. Но той се поду, посиня и за ден-два умря. Й. Йовков, ВАХ, 140. Оглуша, па и краката му се подуват от ревматизма. Цв. Ангелов, ЧД, 158. Като казваше "моята ливада", очите му пламваха, гърдите му се подуваха и цялата му плътна набита фигура сякаш нарастваше. Елин Пелин, Съч. III, 92. Стана нещо страшно; двете жили по вратя на Грозя се подуха — ще се пръснат; очите му хлътнаха като на мъртвец. А. Страшимиров, ЕД, 102. Така тя отиваше чак дотам, че често се подуваше от плач при смъртта на някой съвсем чужд човек. Д. Немиров, Б, 30. // Разш. Рядко. Увеличавам обема си, размера си, набъбвам, придобивам закръглена,
заоблена форма поради изпълване с въздух, течност и др.; надувам се, издувам се. Награбих колкото мога и си дръпнах ръката, ала тя се беше подула от лешниците и не можеше да излезе навън. А. Каралийчев, ПС I, 183. Щом видим, че са е подуло [гроздето], дигнем са синца и отиваме да го берем — зряло, незряло — се изедно. Лет. 1876, 73-74. Отгоре видеше се в черний мрак /как се подуваше [врящата смола] с голяма сила / и бавно спадаше надолу пак. К. Величков, Ад (превод), 175.
2. Разш. Изпитвам тежест, напрежение в коремната област в резултат на прекомерно ядене, пиене или след ядене (при заболяване на стомаха); издувам се1, надувам се. На трапезата имаше какво ли не — направо се подухме от ядене. △ От зеле винаги се подувам.
3. Остар. Издигам се, възвишавам се. Ако дадена част от земната кора се понижава, в съседство с нея, за компенсиране на това понижаване, друга обширна област на земната кора започва да се подува. Пр, 1952, кн. 6, 26.
◊ Дявол<ът> ме подува / подуе. Диал. Поддавам се на лошите си инстинкти и извършвам нещо лошо. Бабичката, кат я подул веки дявол, тя намислила да накловади жената пред мажа ѝ, че одял уж с нея един теен комшия. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 179. Какъв ме дявол поду. Диал. Със следв. подч. изр. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. Какъй ма й дявол подуло, / та на съденки отидоо, / на моми огън да клада, /.. / .. момите, / .. ми сритаа главните, / .., / изгоряа ми гащите, / гащите до въркозуня, .. / фесчето до пискулчето! Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 57.