ПОДУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от подувам и от подувам се. — .. Не трябва да се транспортира болният. — Но случаят е тежък! Има подуване. Ст. Даскалов, ЕС, 293. Силни болки в краката, подуване на стъпалата и около глезените, особено вечер и след натоварване — това са симптомите, които са познати на всички пациенти с изразени варици. В. Москова, ЧОЗБ (превод), 429. Тя [инфекцията] се придружава с подуване на ходилото .. и с повишена температура. РД, 1966, бр. 247, 2.
2. Разг. Болест по добитъка, обикн. при говедата, която се характеризира с общо възпаление, надуване на тялото в резултат на неподходяща храна; жабясване2. Подуване — болест, която се причинява у говедата от зелена храна — червена детелина, люцерна .. и др., особено ако те [растенията] са били мокри, измръзнали или се намират в период на ферментация. А. Костов, ЧС, 63.
3. Остар. Издигане, възвишаване (на земната кора). Днешният релеф на Стара планина е оформен от неколкократните подувания през терциера. Тези подувания са прекъсвали ерозионното действие на реките. И. Радичков и др., ГСП, 7. Стара планина в нейната цялост се издига нагоре чрез един вид подуване, силно по надлъжната ѝ ос. ПН, 1933, кн. 10, 149.