ПОДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДУ̀ХВАМ1, ‑аш, несв.; поду̀хам, ‑аш, св. 1. Непрех. и прех. Духам (в 1, 3 и 4 знач.) известно, обикн. кратко време. Какво ли пък щеше да ни стане, даже ако ни намокри дъжд и ни подуха вятър. Н. Хайтов, ПГ, 120. Неда подуха чая, глътна и се намръщи. Х. Русев, ПЗ, 107. Димо сложи дърва в печката, която бе почнала да гасне. Разръчка жарта с ръжена и подуха, докато очите му се зачервиха. Ем. Манов, ДСР, 303. Носех от фурната гювеча на една съседка .. Бързах да поставя горещия съд на оградата и да подухам на пръстите си, защото вече обгаряха. П. Славински, МСК, 10. Слага въглените между шумките, навежда се, та подухва малко и ето, запушва и нашето огнище. Т. Влайков, Пр. I, 299.
2.Само св. Непрех. Остар. и диал. За вятър — започвам да духам (в 1 знач.); духвам, задухвам, завявам1, подухвам. Тих вятър подуха. Той отдалеч носяше страшни вияния на кучета. Ил. Блъсков, ИС, 18. Ако ние да би изсекле горите, то би подухале сухите ветрове, изгряло би ясното слънце, нагряле би и изсушиле би земята и блатата. Знан., 1875, бр. 7, 105. Нито дъждец, .., / порамтело, .. / нито ветрец, .. / подухало. Нар. пес., СбНУ VII, 13-14. ● Обр. Събрали се малки моми, / .. / да се греят на слънчице, / а Неда им тихом дума: / .. / Погрейте се на слънчице, / дорде не е подухала / върла зима в чужда къща. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. подухвам се, подухам се страд. и възвр. от подухвам в 1 знач. подухвам си, подухам си възвр. от подухвам в 1 знач. Ето ти ветрилото да си подухаш, щом ти е горещо.
◊ Накъдето (<според> както) подуха вятърът. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода). А то кмет — кой му вярва и нему, и той е такваз една въртележка, обръща се накъдето подуха вятърът. Й. Йовков, ЧКГ, 144.
ПОДУ̀ХВАМ2, ‑аш, несв.; поду̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. 1. Духвам малко, леко, слабо. А кърпата е нова .. Такава нежна, тънка, като подухнеш с уста или с ръката си я допреш, ще се скъса и стопи. П. Михайлов, ПЗ, 71. Пчели зузукаха от цвят на цвят, а пролетникът вятър подухваше бяло-червените листенца. Кр. Григоров, Н, 60. Работни и пръгави хора все биват по-здрави и .. сиромаси .. повече добруват, а не нехривите .. и клисавите богати, които малко ветрец да ги подухне, поболяват ся. Лет., 1874, 240.
2. Само несв. Духам малко, леко от време на време, понякога. Слънцето ярко грееше, но въпреки това не беше горещо, защото от време на време откъм планината подухваше свеж, прохладен ветрец. П. Вежинов, СО, 84. Ветрецът подухваше космите по челото ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 20. При воловете е по-добре, защото там подухва студен ветрец откъм Янтра и е по-хладно. К. Калчев, ПИЖ, 147. Той крачеше пак с големите си галоши .., но тоя път не бъбреше, както при запознаването ни, а мълчаливо само подухваше замръзналите си ръце. Л. Александрова, ИЕЩ, 52-53. — Тоя ветрец е нищо — той си подухва така по тия места от септември до април, но я да дойде ноември. Г. Друмев, УКР, 36.
3. Само св. Непрех. За вятър — започвам да духам (в 1 знач.) леко; задухвам. Старият калдъръм на уличките се бе покрил с дебел слой .. сив прах. Подухнеше ли от реката ветрец, този прах се вдигаше на облаци. П. Незнакомов, МА, 106. Виждаха се там .. купи слама, цели купища неотвеяно зърно — изтеглено беше от гумното и чакаше да подухне вечерникът. Д. Талев, И, 14. Слабото въздушно течение, което идеше от планината, подухна пак и боровете зашумолиха тихо. Д. Димов, Т, 80. Подухнел ли ветрец, започвали да говорят. П. Йорданова, СЕ, 13.
4. Само безл. подухва, подухне. Започва да духа леко. Ако подухне, облечи се. подухвам се, подухна се страд. от подухвам в 1 и 2 знач.