ПОДУ̀ХВАНЕ

ПОДУ̀ХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от подухвам1 и от подухвам се.

ПОДУ̀ХВАНЕ

ПОДУ̀ХВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от подухвам2 и от подухвам се. Сякаш някой зъл

магесник беше чакал да си тръгна, та с едно подухване да разсее мъглите оттам! Ив. Вазов, Съч. ХV, 85. Въпреки всички удобства, въпреки мекото легло с лек балдахин, който се поклаща от освежителното подухване на вентилатора, кабината на всеки пътник е малка затворническа килия. Св. Минков, ДА, 12. Стъпили на тънките си високи токчета, шумките на планинската осика започват да се клатят и при най-малкото подухване на вятъра. Н. Хайтов, ШГ, 13.

Списък на думите по буква