ПОДУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДУ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; поду̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разг. Съветвам, уча, наговарям обикн. скрито някого да извърши нещо лошо, нежелателно; подсторвам, подкокоросвам. — Обвиняват те, войводо, че подучваш подвластните си към неподчинение. Д. Талев, С, 290. И през ума на Костанди мина: "Дали не е подучил сина си да не ми върне писмото?" П. Славински, ПЗ, 243. Дойде вест за нови избори .. Пак настръхнаха в селото. Пак започна Стамат .. да събира селяните в кръчмата си и да ги подучва да гласуват за консерваторите. В. Геновска, СГ, 219.

2. Остар. и диал. Научавам, посъветвам някого какво да направи. Велика я подучи как по-добре да избели преждата. Й. Радичков, СР, 139-140. Гостоприемно ме бяха имали в селото си .. и топло ме изпроводиха те .. Особено моите рошави палавчета .. Казали им, че си отивам, пък и трябва да бяха ги подучили —.. всяко носеше по китка в ръка. А. Страшимиров, А, 641. Василевсът .. правеше .. каквото му даваше сърце и го подучваше умът му, за да ги [людете] държи в подчинение. Д. Талев, С, 93. подучвам се, подуча се страд. и взаим. — Един друг се подучват и все една песен пеят: друг път елате... А. Христофоров, А, 196.