ПОДУ̀ШВАМ

ПОДУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; поду̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. Обикн. за животно — като ду̀ша, усещам, разпознавам, откривам нещо или някого по миризмата, дъха; надушвам1. И на мене ми се искаше да гледам още дълго без насита сърната, но тя като че ли ни подуши, защото трепна и същия миг се изгуби надолу в гъстаците на гората. Г. Русафов, ИТБД, 195. Навремени кучетата излайваха по тях, подушили непознати хора от далечни земи и с чужди дрехи. А. Христофоров, А, 196. Няколко пъти вече се опитвам да хвана птичката, която винаги ме подушва и изхвърчава, щом се насоча към гнездото ѝ. К. Калчев, ПИЖ, 147. // Разг. Възприемам, усещам с обонянието си; помирисвам. Держански се наведе да погледне под тезгяха, но веднага се изправи .. намръщен, като да беше подушил нещо смрадно. Й. Йовков, ПГ, 198. Дърварите окачиха на дървото торбите си .. Гладен беше Мечо .. Ту преглъща, ту измлясква. Такава вкусна миризма не беше подушвал досега. Ем. Станев, ГЧ, 18. О, там има такива плодове, каквито няма нигде на тоя грешен свят; те издават такава миризма, каквато никой человечески нос не е подушвал тука на земята. Ц. Гинчев, ГК, 170. Млечна жена, кога види някое ястие или само го подуши, макар и отдалеч .., тряба непременно да вкуси от същото ястие. СбНУ VII, 25.

2. Прен. Прех. и непрех. Научавам, узнавам или откривам, усещам, подразбирам нещо по някои признаци, досещам се или дочувам за нещо; надушвам1, помирисвам. По-късно правителството подушило за подготовката на въстанието, но датата и часа не узнало. П. Илиев, ЛВ, 306. Двамата с Нягол

кехая не сме вчерашни, всичко подушваме какво става по света. К. Петканов, ЗлЗ, 263. Цеца не можеше да не подуши работата. Момичетата от общежитието ѝ подсказаха нещичко. Б. Болгар, Б, 62. — В толкоз къщи пушки се крият, фишеци се вият, как тъй турците нищо не подушват? Д. Марчевски, ДВ, 126. Бащата бил скътал / пари. / Синът ги подушил, / вземал ги насила / и после баща си затрил. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1951, 36.

3. Прех. и непрех. Ду̀ша (в 1 знач.) малко, за кратко време; помирисвам. Подушва тук, подушва там кучето, оглежда всички селяни и се хвърля право върху кмета. Хр. Радевски, Избр. пр III, 197. От съседния храст се чу шумолене и оттам се подаде острата муцунка на мишка. Тя подуши въздуха .. и се скри. Ем. Станев, ПГВ, 92. Животните бяха наплашени от вълците. Те се придвижваха към хранилките много предпазливо, тревожно се оглеждаха и подушваха всяка следа по снега. Ем. Станев, ПЕГ, 95. Пусна агънцето на земята .. То .. мушна глава в ненките на първата овца. Тя го подуши, изблея и тръгна. К. Петканов, ЗлЗ, 222. подушвам се, подуша се I. Страд. от подушвам. Липсата на парите не закъсня да се подуши в ковчежничеството. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125. II. Взаим. от подушвам в 1 и 3 знач. Воловете .. се подушваха кротко един друг, преживяха и от ноздрите им димеше топла пара. Кр. Григоров, Н, 159. Среваха се две псета .. / Подушиха се уж, а кой ги знай / какво им скивна, и пак се среваха... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 248.

ПОДУ̀ШВАМ СЕ несв.; поду̀ша се св., непрех. Разг. Обикн. мн. За хора с еднакви качества — откриваме общите качества помежду си и се сближаваме, сдружаваме, обикн. за обща работа или заради обща цел; надушвам се, сдушавам се. Изглежда, че и аз му допаднах. Подушихме се отдалеч и се сприятелихме някак си неусетно. К. Калчев, ДНГ, 101. — .. Дай си ръката, адаш, познах що за човек си .. — Ние трябва през девет гори и долчини да се подушваме. З. Сребров, Избр. разк., 17-18. Ние го намираме [Ботйова] .. заедно с малорусина Ивановича, .. Как са се подушили, случайна ли им е била срещата, или са се търсили, ние пак не знаем. З. Стоянов, ХБ, 119.

Краставите магарета през девет баира (бърда) се подушват. Разг. Употребява се за хора, които са с еднакви недостатъци, слабости и поради това осъществяват контакт помежду си, обединяват се, поддържат се. Не рачи .. да чака аз да му избера момиче като трандафил, ами се заврял в смрадливата циганска пасмина... Е зер .. краставите магарета през девет бърда се подушват... Кой го знае от кое циганско семселе е, че там го влече циганската миризма. Ц. Гинчев, ГК, 293.

Списък на думите по буква