ПОДХА̀ПВАМ

ПОДХА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; подха̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Закусвам. На утрената Иванчо стана .. рано .., и като я [майка си] събуди, моли ѝ ся да ся разговори пак с него за душата му. А майка му каза .. да почака, догде подхапнат, и тогава ще изпълни желани‑

ето му. Псих. 1861, 50. Тая утрена валеше много дъжд,.., като подхапнаха,.., влязоха в книгохранителницата,.., Иванчо и майка му ся разговаряха. Псих. 1861, 50-51.

2. Разш. Хапвам малко; похапвам, захапвам3 (Н. Геров, РБЯ). Даде им да подхапнат, па ги изпрати на работа. Н. Геров, РБЯ IV, 107. подхапвам се, подхапна се страд.

Списък на думите по буква