ПОДХВАЩАМ

ПОДХВАЩАМ, ‑аш, несв.; подхва̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подхва̀нат, св., прех. 1. Хващам, улавям нещо откъм долната му страна, отдолу, за да го вдигна, повдигна или преместя; подемам, подземам1. Циганинът чевръсто слезе от колата. Подхванаха с коларя гардероба и го понесоха вътре. М. Грубешлиева, ПП, 34. Точно в този миг от стаята излизаха чинката и слугинята, подхванали кушетката. М. Грубешлиева, ПИУ, 37. И опря [Тошо] гръб на ритлата, подхвана зад гръб с ръце и — подигна! М. Георгиев, Избр. разк., 127. Почнаха [жените] .. да изтикват с вили царевицата в ямата. Вилите им едновременно подхващаха и избутваха царевицата. ВН, 1959, бр. 2498, 2. // Хващам, улавям някого, за да не падне, за да го придържам, подкрепям или за да го повдигна, изправя или преместя; прихващам, поемам. (От вълнение полита [Странджата] изнемощял.) Неколцина го подхващат и го полагат на канапето! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. Няколко корави ръце подхванаха редактора .. и го подигнаха нагоре. А. Каралийчев, НЧ, 15. Карач го [Йоан] подхвана за мишниците, опита се да го измъкне настрана. А. Гуляшки, ЗВ, 539. // Хващам нещо (дреха, коса), като обикн. го повдигам или придържам. Тя тръгна, подхванала леко с ръка дългата си рокля. Д. Талев, ПК, 189. Подхвана косата си по-отгоре, та да се забради, а с ръката си напипа стъркчето .., с което се беше закитила. М. Георгиев, Избр. разк., 71. Изправила се,.., някоя маджарка .., па подхванала оная къса до коленете рокля, па почне да играе оня чардаш, па се криви. М. Георгиев, Избр. разк., 241. // Разш. Диал. Хващам, улавям; захващам2, поемам. Онегавон подхвана сабята за дръжката, издигна я високо над главата си. Й. Вълчев, СКН, 42. Кога те видох на коня, / чифте кобури подхванах, / па жал ми падна за майка, / че ѝ едничък останах. К. Христов, СК, 25. С ръце корави страшен меч подхваща [Рустам]. / Гори от плам да стори всичко прах. В. Марковски, СМ, 35. Свети Никола вино пияше, / .. / Сън го заюсна, чаша опусна, / от сън се сeпна, чаша подхвана. Нар. пес., СбНУ I, 14.

2. За машина, инструмент или за водна маса, стихия и под. — закачам, захващам, засягам нещо или някого при движението си и го понасям, повличам. Тя [трансмисията] подхвана шалварите ѝ и ако Гюла не бе се хванала за минаващия по това време работник, сигурно би я убила. М. Гръбчева, ВИН, 15. Най-после Балкан .. се хвърли в реката. .. Бързеят подхвана кучето, но то скоро се съвзе и заплува към отсрещния бряг. Б. Несторов, СР, 112. Цялото ѝ същество бе обхванато от един страстен копнеж, скрит за очите на другите .. — така коварното морско течение подхваща непредпазливия плувец и го понася някъде, а хората, които гледат от брега, не разбират това. Ем. Манов, ДСР, 413. Навръх на стрехата се покачил он [дядо Колю] .. Водата надле и стрехата, подхвана и него ..! Зе да се дави. М. Георгиев, Избр. разк., 168.

3. Прен. За въздушно пространство или за вятър, буря и др. — понасям, предавам звук, вик, ехо и под.; подемам, поемам, подземам1, подвземам1. Дочух .. някакви женски викове. Празният коридор ги подхващаше и усилваше многократно, та думите дуднеха като в пещера. О. Василев, ЖБ, 66. И почна се тъй седемдневният щурм. .. Подхванали ехото, нямо до вчера, една друга викат се урви, скали. Бл. Димитрова, Л, 251. Трясна гръм — .. — ей пак, ей трети път. И утринта безмлъвна подхвана ги и с тях нататък проехтя. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 124.

4. Прен. Привличам, ангажирам вниманието на някого; увличам, поглъщам, завладявам. Добре че с Давидов имаха много работа, та тя го подхвана, за да не губи нощи в празни мисли. В. Жеков, ТП, 130. Нямаше и помен от неговата [на Попов] предишна неохота. Без да сети как, разговорът го бе подхванал; с момчешка разпаленост и важност той се впусна да разправя за ревматичните болки, за старите рани и за времето. Ст. Дичев, ЗС II, 150.

5. Със същ. за дейност, действие или със съюз да и следв. гл. Поставям началото на някаква дейност, действие, пристъпвам към

нещо; започвам1, почвам, захващам1, поемам, начевам, подемам, подземам1, подвземам1. Те и двамата бяха в дюкяна си, Лазар и Андрея, и току-що бяха подхванали всекидневната си работа. Д. Талев, ПК, 39. Майсторът е затова майстор, за да оставя нещо от себе си във всеки градеж, който подхваща. П. Константинов, ПИГ, 147. Снахите запретнаха ръкави и подхванаха .., да готвят всичко, каквото беше потребно за едно такова голямо пътуване. Г. Караславов, С, 72-73. — Какво четат отсреща? — питам го [човека] безцеремонно аз с оная интимност, с която обикновено хората подхващат разговор при подобни случаи. Св. Минков, Избр. пр, 465. Започна [Колю] песента "Димитър горко сираче". — Друга, друга песен подхвани! — обади се Палюнката. К. Петканов, П, 130-131. Напет ерген .. размахваше шарена кърпа и подхващаше хоро. Б. Несторов, АР, 128. Подхващам да пея. // Самост., често пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи като говоря, приказвам, пея и др. Започвам да говоря, пея и под.; поемам, подемам, подвземам1, подземам1. Петър: Няма защо да ме нареждаш при Миланов. Огнян: Ти сам се нареждаш.., щом го жалиш. Петър: Както подхвана, току виж, че и мене враг ще ме изкараш... Г. Крънзов, Избр. п, 107-108. — Какво става по света, накъде отиват работите? — подхващаха те. Г. Караславов, Избр. съч. II, 175. И големите момчета,.. запяват:"..". Подхващаме след тях и ние, по-малките. Т. Влайков, Пр. I, 261. Тончо никога не запяваше сам. Само когато някой грешно подхване, той се обаждаше, за да му покаже как се пее. Ст. Даскалов, СЛ, 486. // Разг. Със същ. за възраст, период. Започвам определена възраст; подкарвам, подкачвам, влизам, навлизам. След малко Гошо,.., тези дни подхванал деветата година, излезе от стаята и дълго се бави отвън. А. Михайлов, ДШ, 21.

6. Поставям начало на обработката на някакъв обект, на заниманието с нещо. Наредиха се и другите жътварки. Подхванаха нивата. Ръкоите взeха да пълзят подире им като жълти патици. А. Каралийчев, ЛС, 68. Тракторът подхвана синора и започна да мята едри буци. Д. Фучеджиев, Р, 267. Като си науча уроците, подхващам някоя интересна книга. // Разг. Със същ. огън. Запалвам (в 1 знач.) (РСБКЕ II).

7. С предл. с. Започвам да действам, да върша нещо върху някакъв обект. Кръстевица .. поиска в заем от етърва си един дъбов клон. .. Кръстевица замъкна като скъпа и неочаквана плячка сухия клон и го подхвана с брадвата. Г. Караславов, ОХ, 373. Да те подхвана аз теб с оная голяма сопа, че ха̀ по гърба, ха̀ по корема, ха̀ по краката, да ти разтрия и кожата, и кокалите. Чудомир, Избр. пр, 265.

8. Започвам отново някаква дейност, подновявам нещо, което съм прекъснал за известно време; подземам1, подемам, поемам, подвземам1. По дворищата излизаха жени,.. Успокояваха се уплашените жени и се прибираха по къщите си, подхващаха изоставената си работа. Д. Талев, И, 575. Кметът беше хитър .. Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253. От вейка на вейка ситнеше чинка, улисана в песента си. Сегиз-тогиз тя спираше, ослушваше се да чуе далечните провиквания на кукувицата и подхващаше еднообразното си, но в същото време тъй сладко чуруликане. П. Бобев, ГЕ, 5-6.

9. Продължавам нещо, обикн. дейност, традиция, тема, мисъл и под., започнато или изказано от друг; поемам, подемам, подземам1, подвземам1. Чакан толкова години, с надежда може би да подхване бащин занаят и да запази името по мъжка линия, той още при раждането си е бил "предпазен" с различни суеверни белези и знаци. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 357. Казвах ѝ [на Деса], че когато свърши войната, ще искам да я заведа в България. Когато пристигнем там,.. ще я моля дълго,.. да стане моя жена. Тя подхващаше шегата, отказвайки категорично да идва в моята родина. Д. Жотев, ПМИ, 127. Довечера... — Довечера — подхвана думите му бай Марин — ти и кака Рада ще ми бъдете на гости. А. Каралийчев, ТР, 44. Като подхваща мисълта на Д. Попов, че "от кожата им цървули не стават", той му пише: "Наистина,.., то наместо да ни помагат, те ще ни посбъркват, без да го усещат". Ив. Унджиев, ВЛ, 216.

10. Прен. Разг. Заговорвам някого, за да науча, узная, подразбера нещо. Подхванах "шефа" да ми разкаже нещо за тях, но той само завъртя нервно глава и с това пресече моето любопитство. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 194. Трима старци .. са седнали .. и се напичат на слънцето .. Подхванаха ме отдалече: "Ти не ще да си тукашен..." Ст. Сивриев, ЗСБ, 87-88. — Трябва да сте ходили далечко. — До Габарево — отвърна дядо Атанас,.., и се понавъси, че тоя неприветлив човек го подхваща да разбере къде са били. Т. Харманджиев, Р, 18. В министерството се чу, че Бързаков се е развел с жена си .. — Ти май и семейния въпрос реши оперативно? — подхвана го Пенев. Н. Каралиева, Н, 92.

11. Прен. Обикн. с обст. пояснение. Започвам да въздействам на някого, обикн. тактично, да го предразполагам или манипулирам, за да постигна определена цел; захващам1. Ще си живееш като царица с него, стига да знаеш как да го подведеш, да го подхванеш както трябва. В. Райков, ПВ, 29. Виж, много ми хареса Марин Апосто‑

лов. .. И той е млад, но добре е подхванал младежите и всички го слушат. Д. Ангелов, ЖС, 138. Никой от нас не знае как да го [Кольо] подхване. Инат е като магаре. В. Бончева, АП, 94. И внимавай, заповедта си е заповед, ама той сигурно си е глътнал езика, подхвани го с добро, без грубости и заплахи! Др. Асенов, СВ, 128. — Ще те заведем и в машинно-тракторното училище! — подхващаше ме трети агитатор. Н. Стефанова, РП, 66. // Започвам да възпитавам или да обучавам някого, обикн. дете, ученик и др.; поемам. — Мъжка ръка трябва винаги вкъщи. .. Аз моя Мильо от малък ако го бях подхванал, сега нямаше да ми прави такава беля, та мира да нямаме вкъщи. Кл. Цачев, ГЗ, 93. Ако добра учителка подхване децата, те научават материала.

12. Прен. Разг. Обикн. с обст. поясн. Започвам да се отнасям с някого по определен начин, обикн. зле, лошо, строго и др. Сега ми е сгода да ти благодаря, че навреме ни измоли от тъмницата. Както бяха ни подхванали, щяхме да оставим кости там. М. Смилова, ДСВ, 226. Медко смутено се ухили, крадливо погледна Захринка и наведе глава. Знаеше, че ще подхванат и него. Така правят те, по-големите моми и ергени, само се присмиват на по-малките. Х. Русев, ПЗ, 137. В казармата така подхващат новобранците, че не им дават дъх да си поемат.

13. Прен. Разг. Нахвърлям се върху някого с упреци, ругатни, нападки или с удари; започвам1, захващам1, почвам, подземам1, подбирам2, емвам, забирам4, подемам. Дожаля ми за Юмера, а че го подхванах: — Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Н. Хайтов, ДР, 26. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре апострофи, бре освирквания, бре викове: долу! — докато го бламирали. Чудомир, Избр. пр, 284. Когато отивах на учителско-родителски срещи, там винаги ми казваха, че не мирува в клас, подсказва на другарчетата си .. Връщах се вкъщи и още от вратата го [сина си] подхващах. Карах му се, а понякога го и наплесквах. ОФ, 1955, бр. 3440, 2.

14. Непрех. Разг. В съчет. с нареч. както, лич. местоим. я и обикн. мин. Изразява недоволство, упрек от начина, по който е започнато нещо и съмнение, че то ще се осъществи успешно, добре; подкарвам. — И съпруга си ще посрещнеш, както посрещна ей този сбъркан художник! Това значи то да обичаш един човек! Иначе, както вие сте я подхванали... Край и на любов, и на уважение. О. Василев, Л, 66. — Ще видим докога вие, тесняшките фанатици, ще изтраете да чакате падането на нашата власт. — Както я подхванахте, май няма много да чакаме! — смигна многозначително Въкрил. Г. Караславов, ОХ IV, 59-60. подхващам се, подхвана се I. Страд. от подхващам в 1-3 и 5-13 знач. За нищо друго вече не можеше да се подхване разговор, нито пък оставаше време да размени някой отделно някоя дума. Й. Йовков, ВАХ, 52. Убеди се, че момчетата нямат никаква вина. Та те са толкава млади — накъдето ги поведе човек, натам отиват. Трябва само умение да се подхванат. В. Райков, ПВ, 65. Той [прашецът] се подхваща от вятъра и попада върху показалите се перести близалца на съседните растения. Бтн V и VI кл (превод), 77. II. Взаим. от подхващам в 1 и 13 знач. Кипнал Магарето [селянинът], сборичкали се уж на шега в началото,.., че като се подхванали неусетно, че бой, бой, бой — без мярка. Чудомир, Съч. II, 128. подхваща се, подхвана се безл. от подхващам в 5 знач. — А, дяволи! — поусмихна се Никола. — Невежество, грозно невежество е тук у нас... Истина, може и от малката селска община да се подхване... Но трябва да се изучат нуждите и на тях да се обоснове държавният живот. А. Страшимиров, Съч. I, 220.

ПОДХВА̀ЩАМ СЕ несв.; подхва̀на се св., непрех. 1. Разг. Започвам да се осъществявам; започвам се1, захващам се1, почвам се, подземам се1, започвам1, почвам, захващам1. Етапните пунктове — това са неизбежните фокуси, в които се събира движението от много пътища, задържа се при тях .. и след това отново се подхваща в най-разнообразни посоки. Й. Йовков, Разк. III, 170-171. Тук и там се чуваше кучи лай — ту замре, ту се подхване ожесточено и бясно, та да се пренесе нататък. Ст. Дичев, ЗС II, 618. Глъч и врява се подхвана. / "Тук, момне, тук! Домати, зарзават!" П. П. Славейков, ОБ, 63.

2. Разг. Обикн. за огън — започвам да горя; запалвам се, подпалвам се, пламвам. Огънят, пуст да остане,.. не искаше да се подхване. Лютивият пушек пълнеше очите ѝ [на Добра]. Д. Талев, И, 420. Огънят,.., беше се подхванал в куп клечоци и слама, струпани зад бунището. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 309. Кой го [чифлика] запали ? .. Нищо не знам, пламна посред нощ .. То сеното го обзел пламъкът и плевникът се подхванал отпред. Ц. Гинчев, ГК, 295.

3. Диал. Възстановявам се финансово, икономически, след като съм бил западнал; замогвам се, завземам се, даврандисвам се (Н. Геров, РБЯ). Останал ми бяше само един грош и с него ся подхванах. Н. Геров, РБЯ IV, 108.

4. Диал. Влизам в спор с някого; заяждам се, спречквам се, разправям се, захващам се1, залавям се (Н. Геров, РБЯ). Не ся подхващай, зачтото не знаеш как е работата. Н. Геров, РБЯ IV, 108.

Подхващам / подхвана дебелия край. Индив. Забогатявам. Значи .. Златев оттам е

подхванал дебелия край — каза Милин .. — Затова е сега цар в града. — Какво да се прави, Милине! — унило отговори старецът. — Войната е затова: едни да умират, а други да богатеят. Х. Русев, ПС, 51.

Списък на думите по буква