ПОДХВЪРГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДХВЪ̀РГАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Подхвърлям, подмятам1. Играят в пътя на топ, като подхвъргат с пръчки топа от едного на другиго. Т. Икономов, ЧПГ, 94. Това му падание аз видях; в совершеното безпамятство следующите силни сгърчувания, които го подхвъргаха на една педа от земята нагоре и неимоверно му кривяло устата и руцете. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Току подхвъргаше думи сѐ похвални,.., пред свекъра си .. за Ненко. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 489. Ако критикът на вашето, наедно и мое дело, би показал самите недостатки на книгата ни,.., то поблагодарил му бих.. Но наший критик цензор не тази цел е дирил като подхвърга думата "безграмотно написана". Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31. подхвъргам се страд. Тъмниците от ден на ден се пълнят с християне за царски дълг, дето са подхвъргат на най-груби поругания и присмехи. НВ, 1876, бр. 38, 149. подхвъргам си взаим. подхвърга се безл.
ПОДХВЪ̀РГАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Подхвърлям се, подмятам се, подскачам. Кучето сѐ скимти и са подхвърга около коня. У, 1871, бр. 19, 300. Че се е прочул чуден .. болярин. .. че му носеха калеснички,.., булка да венчава; пак той се хвърга, подхвърга като рогач в планина, като мряна риба в дълбочина. Ил. Блъсков, С, 29.