ПОДХВЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДХВЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; подхвъ̀рля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Хвърлям нещо, някого нагоре обикн. на малка височина, на късо разстояние; подмятам1. Мишо излязъл на черната дъска с увереността на талантлив човек и подхвърлял тебешира в ръката си с предишното нехайство. Цв. Чалъков, ЗИК, 60. Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество? Ем. Станев, ЯГ, 102. Чудовището се разфучало.., сгърчило си гърба, подхвърлило царя във въздуха .. Чули се .. думите: — Помни що правиш! Който убива, и него ще убият. Н. Райнов, КЧ II, 87. Дойде ред и на Юрталана да вършее. .. тичаше да види дали сламата е мека и ситна, подхвърляше на длан чистия плод. Г. Караславов, С, 69-70. Нечо Аазата подхвърли броеницата си нагоре. Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. ● Обр. Борко почувствува колко малко ще бъде чута неговата цигулка, та продължи да подхвърля лъка върху кордите с нескрита скука. Д. Немиров, Др, 117. // Обикн. за вълна̀, вятър — надигам, повдигам или местя, премествам нещо при движението си; подмятам1. Вълните изведнъж станаха големи,.. Почнаха да я [лодката] подхвърлят. А. Каралийчев, НЧ, 63. Студен вятър подхвърляше по асфалта пясък от пустинната местност до аеродрума. Ив. Мирски, ПДЗ, 155. О влажния бряг подплиснуваха вълните и подхвърляха леко и плавно десетината рибарски лодки. С. Северняк, ОНК, 114. // Със същ. тяло или за част от тяло на човек или животно. Повдигам, изтласквам нагоре тялото си или част от него с рязко движение; подмятам1. Жокейката излизаше трета вечер,.., и мелодията, под такта на която подхвърляше гъвкавото си телце, се тананикаше вече из цялото градче. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33-34. Като подхвърляше задница и ревеше зловещо, озвереното животно препускаше напред. Гр. Угаров, ПСЗ, 510. Кършеха [черкезките] снагите си, подхвърляха ханшове и тръскаха гърди. Ст. Дичев, ЗС I, 23.
2. Хвърлям нещо, някого наблизо, на малко разстояние към някого, в някаква посока или някъде; мятам, подмятам1. Докато аз я [топката] държах, всички .. искаха да я пипнат, но като я подхвърлих към тях, едва посегнаха. Л. Александрова, ИЕЩ, 223. Тато с .. вила .. набожда стовареното .. сено и го подхвърля към един или друг ъгъл, дето ще бъде напластено. Т. Влайков, Пр. I, 16. Полицаите продължаваха да го блъскат с пестниците си и да го подхвърлят един към друг като гумена топка. Ем. Коралов, ДП, 98. Към седем часа един непознат човек премина покрай прозорците и подхвърли нещо в стаята. А. Михайлов, ДШ, 63. Птиците се връщали .. Нечия невидима ръка им подхвърляла от време на време по малко трошици. С. Северняк, ВСД, 30. ● Обр. Този глас подемаха ветровете, подхвърляха го на поляните и ехото го препращаше до овчарските колиби. П. Йорданова, СЕ, 86. // Хвърлям нещо наблизо, някъде с небрежен, нехаен жест или пренебрежително; подмятам1. Хаджи Павел,.., изважда и подхвърля му върху тефтера една жълтица. Т. Влайков, Пр. I, 121. Той [Петрушков] бръкна в джоба на куртката си, извади купчинка банкноти и ги подхвърли на миндерчето. Малката Дамянка се спусна към тях. Д. Ангелов, ЖС, 397. Взе [Стоичко] една [петолевка], преброи загрижено останалите и я хвърли небрежно върху тезгяха. .. — Голтак... — измърмори .. Джони. — Риза няма на гърба си, а пари ще ми подхвърля. Д. Димов, Т, 385.
3. Давам на някого нещо малко, обикн. като милостиня или без желание, по задължение, принуда, само за спазване на приличие, ред, обичай или за привличане на някого, за уреждане на собствени интереси. За миг под колелото на автомобила се мярна сребърното половин левче; спомням си жената, която ми го подхвърли. Л. Стоянов, Х, 164. Аз .. ти казах, че .. когато се зажениш, ще подириш своето, но ще бъде късно. Манол ще ти подхвърли нещо, колкото да се каже, че ти е дал бащиното. Ем. Станев, ИК I
и II, 206. Поп Раю цепеше косъма и мъкнеше торбите с агнешките плешки и хлябовете у дома си, а на певеца подхвърляше по някое голо кокалче. А. Каралийчев, СР, 13. На мнозина от тях той поръчваше да му издирват анасон, нахут, фасул, подхвърляше им по някой лев комисиона и по този начин още по-наздраво ги обвързваше. Г. Караславов, ОХ III, 312-313.
4. Разг. Пренебр. Местя, премествам често нещо, което обикн. няма свое постоянно място; подмятам1. За нея [ръкописната книга] вече нямало място и почнали да я подхвърлят из тъмни, влажни и прашни кътове. Б. Ангелов, ЛС, 151. Няма кой да гледа детето, затова го подхвърлят ту при едната баба, ту при другата. // Държа, имам нещо, което вече е непотребно, ненужно; подмятам1. Още ли подхвърляте из къщи стария си телевизор?
5. Тайно, анонимно оставям нещо някъде, за да го намери някой, обикн. определено лице. Тоя дръвник, крадецът, да ми бе върнал поне снимката и билета, да ги бе подхвърлил някъде, а той задигна всичко и изчезна. Й. Радичков, НД, 198. Разправяха, че някой, за да го [Бальо] изпита, му подхвърлил незабелязано една доста голяма сума. Ст. Чилингиров, ХНН, 24. — Велико! — продължи .. Левски. — Откак разбрах за подправените писма, дето са ги подхвърляли у вас, да искат комитетската книга, всичко ми стана ясно. Ст. Дичев, ЗС II, 697. "Ааа, ти ли си — .. — дето ми утрепа кокошката, па ми я подхвърли в двора да помисля, че е умряла от чума!" Й. Радичков, СК, 119-120. // Със същ. дете и под. Изоставям пеленаче, като го слагам, поставям тайно, анонимно някъде, за да бъде намерено и отгледано от някого. Обикновено на улицата подхвърляха съвсем малки деца — по на няколко дни, дори часове. Г. Райчев, ЗК, 91. // Целенасочено предоставям някаква информация (достоверна или не), за да улича някого, да попреча на нещо и др. Вие очевидно правите опит да подхвърлите тия документи, за да изградите срещу нас несъстоятелно обвинение. А. Каралийчев, НЧ, 88. Помислѝ само как той [нечистивият дух] заплашваше Господа наш, какви козни му подхвърляше, за да го оплете и погуби. Ст. Загорчинов, ДП, 185.
6. Прех. и непрех. Казвам нещо бегло, между другото, без да наблягам на него; споменавам, подмятам1, загатвам, засягам. — Нали подхвърлихте, че няма да се прибирате веднага ..? — Да, подхвърлих... И-и-и? Др. Асенов, СВ, 44. Подпитваше го отдалече за здравето му и му подхвърляше да иде на лекар. Г. Караславов, ОХ II, 560. Имам си една волжанка,.., добре си живеем. Аз ѝ подхвърлям за сватба, но тя деликатно премълчава. Сл. Македонски, ЕЗС, 121. — Днес ще пътувам до един хубав град — .. — Искаш ли да дойдеш? За подобно пътуване всеки от нас отдавна мечтаеше. Ние идвахме в гаража да помагаме с надеждата, че ще се сетят за такава екскурзия. Дори тайно всеки беше подхвърлял на този или онзи шофьор да го повози поне до най-близкото селище. Цв. Чалъков, ЗИК, 15. // Казвам, изричам нещо кратко в хода на друга тема, разговор, работа; подмятам1, мятам1. Само понякога, когато извисят повечко тъничките си гласчета, чукам с молив по масата и подхвърлям строго, без гняв ..: — По-тихо, деца! Др. Асенов, СВ, 30. Но сред работата той обичаше да подхвърля шеги, закачки, другарски подмятания. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 371. Дойдоха момичета за вода, казаха си нещо и се изсмяха. Еньо се спря, подхвърли безучастно някаква дума. Елин Пелин, Съч. III, 96.
7. Книж. В съчет. с предл. на и отвлечено същ. като мъчение, опасност, експлоатация, глад, мизерия, критика и др. Подлагам (в 5 знач.). — Движи се напред към поставената си задача — .. — Никакво разпущане, никакво и най-съблазнително хрумване,.., което би те подхвърлило на ненужен риск. З. Сребров, Избр. разк., 43. Бива ли да се събуждат големи надежди у нещастните роби с тия чети, без да освободят родината? Бива ли само да подхвърлят на сеч и пожар страната? Д. Габе, МГ, 120. Една шега подхвърли цяло село на присмех. С. Чилингиров, ХНН, 206. — Вие и най-светите неща подхвърляте на поругание. К. Петканов, В, 205. Консерваторите подхвърлили дейците на либералната партия и нейните привърженици на преследване, уволнение от служба. Ист. VII кл, 93. подхвърлям се, подхвърля се страд. Имаше още няколко въпроса, които можеха да .. се подхвърлят. Д. Димов, Т, 77. Маймуните наобикалят колата и,.. очакват да им се подхвърли нещо за ядене. ЛР, 1977, кн. 5, 35. Не става дума да се подхвърля на съмнение и необходимостта от включване в репертоара на нашето класическо наследство. Т, 1954, кн. 5, 14. подхвърлям си, подхвърля си взаим. от подхвърлям във 2 и 6 знач. Гледал съм морето и бурно, и спокойно. Когато вълните се блъскат и прескачат, моето внимание е всецяло върху кораба, който те люшкат и си подхвърлят една на друга. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Предните линии бяха толкова близко, че бойците си подхвърляха в окопите не само бомби, но и обидни думи. П. Вежинов, НС, 135. Владимир и Бети продължиха разговора и .. закачливо си подхвърляха шеги и недомлъвки. Ив. Мартинов, СНУ, 108. подхвърля се, подхвърли се безл. Залисани в жетвата .., работните хора в селото нямаха време да се интересуват от новата война. Пък и все се подхвърляше, че работите между големите държави щели да се оправят и военните действия щели да бъдат прекратени. Г. Караславов, ОХ, 7.
ПОДХВЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; подхвъ̀рля се св., непрех. 1. Разг. Скачам, подскачам, отскачам нагоре; мятам се, подмятам се. Гледаше [кучето] чича Митуша с насълзени очи и на два пъти се подхвърли и го лизна с езика си по лицето. Й. Йовков, АМГ, 34. Еднъж секъл [сиромахът] голем ясен. Погледал нагоре и видел едно златно пиле. Подхвърлил се и соборил пилето. Нар. прик., СбНУ XLIX, 339. ● Обр. Навън не се чуваше нищо, воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни. З. Сребров, Избр. разк., 21. // За част от човешко или животинско тяло — повдигам се, надигам или се отделям от земята с рязко движение; подмятам се. Като тича, задната част на тялото ѝ [на мечката] се подхвърля нагоре, защото задните крака са по-дълги от предните. П. Петков, СП, 55. // Отмествам се, премествам се или се придвижвам със скок; скачам, подскачам. Катеричката се подхвърли напред — скок пет метра, скок още пет метра и спря. П. Бобев, ГЕ, 168. Неговият кон се подхвърляше с усилие и все повече увесваше глава и преплиташе нозете си. Й. Вълчев, СКН, 32. Майката, ако види опасност за щенето си, зима .. та го туря в тази торба .., и тръгнува, та бяга,.. и ся подхвърля на всякой подскок по десет аршина надалеко. ИЗ 1874-1881, 1882, 140.
2. Книж. В съчет. с предл. на и същ. риск, опасност. Излагам се, подлагам се (в 1 знач.). Целият търг се прехвърли върху Дипчика. ..; той прие Танасовата част с вярата, че обущарите от долнята махала ще продължат своята работа. Но когато те отказаха до един, той разбра риска, на който се е подхвърлил. Ст. Чилингиров, ХНН, 217. Всякий живее за себе си! Защо да си харчим енергията за другите? Защо да се подхвърляме на опасност? Бълг., 1902, бр. 453, 1.
◊ Подхвърлям / подхвърля динена кора (динени кори) <под краката> на някого. Разг. Хитро измамвам, изигравам някого, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. — Ама че подхвърлиха динени кори и на двамата Крушковци! — .. . Ама на̀, така им се пада, зер бяха се уловили гуша за гуша кой да бъде начело. Б. Обретенов, С, 30. Подхвърлям / подхвърля кокал някому. Разг. Пренебр. Давам на някого нещо малко, незначително, колкото само да го спечеля на своя страна, за свои интереси или колкото да задоволя нуждите му само за момента. Има ги и у нас такива мерзавци. Подхвърли му кокал .. и хоп! Жандарин станал. Кр. Григоров, Н, 172. Мустафа Байрактар приемаше .. нови аяни; .. Румелия навдигаше .. снага, за да отърси от себе си болнавата султанова власт. А великият везир,.., примирено очакваше помощ от Байрактар, надяваше се и нему да подхвърлят кокал при делбата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 562-563. На високоучените нищи духом брътвачи той подхвърля сегиз-тогиз по някой кокал, някоя песен. П. П. Славейков, Съч. VII, 140. Подхвърлям / подхвърля си капата <нагоре>. Разг. Много съм доволен, във възторг съм от нещо, което съм направил, постигнал. Селяните са се съгласили да засадят градините си с този сорт [домати]. Ония, които имат градини .., си подхвърлят нагоре капите, а другите, които чакат да видят какво ще стане, вече са провесили нос. ОФ, 1950, бр. 1833, 4.