ПОДХВЪРЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДХВЪ̀РЧАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Обикн. за птица или насекомо — хвърча, хвъркам леко, малко, обикн. с прекъсвания на късо разстояние; подхвъркам. На двора из тревата подхвърчаха още три пухкави синигерчета. П. Славински, МСК, 85. Те подхвърчаха наблизо, подскачаха и премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Аз са оправях по една малка влашка книжка, дето изгледът на старий Русчук беше ..: порти затворени,.., тук-там по някое куче,.., един гълъб подхвърча. Лет., 1876, 123.

2. Прен. Движа се, придвижвам се енергично, много бързо, обикн. тичешком; подхвъркам, хвърча, хвъркам. Бързаше да научи новината, направо подхвърчаше към къщи.