ПОДЦЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЦЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подценя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Смятам, оценявам някого или нещо по-ниско, като по-малко ценен, по-малко важен, отколкото е всъщност, отколкото е неговата действителна стойност или значение; омаловажавам, недооценявам. Противоп. надценявам. Поставям те на една и съща работа с моята дъщеря, значи, далеч съм от мисълта да те подценявам. Б. Райнов, ДВ, 124. Значи онези с колите не са си отишли, както си помислих, подценил съм ги. Просто са отишли при началниците в града. Ст. Стратиев, ПП, 29-30. И тоя път генерал Навар надценил силите си и подценил възможностите на народната армия. Ал. Гетман, ВС, 224. Няколкото срещи, които сме имали с нея [бурята] по витошките висини, ни накараха.. никога да не подценяваме нейната страшна, стихийна сила. П. Делирадев, В, 265. // Рядко. Правя нещо да изглежда по-малко ценно, важно, стойностно, отколкото е всъщност; омаловажавам, намалявам. Публицист е Каравелов и във всичките си разкази с актуални социални, национални, политически теми. И това никак не подценява значението на разказите му. Г. Константинов, ПР, 80. подценявам се, подценя се страд., възвр. и взаим. Не трябва да се подценяват трудностите, които ни предстоят. Д. Кисьов, Щ, 319. Подцениха се военните, подценяват се и сега. Шансът [за въстание] е едно на сто. Ем. Станев, ИК III и IV, 297. — Не се подценявай — упрекна го Тони. — Ти си награждаван два пъти. М. Марчевски, П, 292. — Забавих се — подаде той ръка. — Нищо... И аз едва-що дойдох — излъга жената, за да не се подцени. Б. Болгар, Б, 47.