ПОДЦЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЦЕНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подценявам и от подценявам се; омаловажаване, недооценяване. Противоп. надценяване. Говореше някак нехайно, с една малко обидна нотка на омаловажаване и подценяване — навик, който бях срещал и у други софиянци. Л. Станев, ПХ, 122. — Та кому преча аз? Вие големите гледайте.. Те с вагони внасят и изнасят. — И такива като вас не са за подценяване. Б. Балабанов, Избр. п II, 53. Интересни са мислите на професора и за ролята на бащите в живота на синовете, за приемствеността между поколенията у нас, за подценяването, което е допуснал Хаджийски на своя баща. Е. Каранфилов, Б III, 264-265.