ПОДШЍБВАМ

ПОДШЍБВАМ, ‑аш, несв.; подшѝбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подшѝбнат, св., прех. 1. Шибам (в 1 и 2 знач.), шибвам леко, малко; подшибвам. Преди той имаше обичай да измахне с прът, да подшибне добичето, но сега хващаше кравата за рогата,.. и я привързваше за яслата. Кр. Григоров, ТГ, 126. — Тонко-о —.. Поназоби конете, нека лъснат косъм, че за празника изведеш ли ги на двора и ги подшибнеш, едвам да ги удържиш за дизгините. Кр. Григоров, Н, 94. Ала внезапно / настръхналото конче спря. / Подшибна го Рале — предат му ушите, пръхти. К. Христов, Избр. ст, 201.

2. Само несв. Шибам (в 1 и 2 знач.) леко, малко от време на време. А Тренчо,.., току дими с цигарата,.., провлачва разхалтавените си цървули, примигва и подшибва най-крайния кон. Кр. Григоров, И, 133. "Ди, шуго!" — сумти и сърдито селякът / подшибва си коня постал. К. Христов, Избр. ст, 192. подшибвам се, подшибна се страд. и възвр.

Списък на думите по буква