ПОДШУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДШУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; подшу̀шна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подшу̀шнат, св., прех. 1. Казвам някому нещо с шепнене, тихо, тайно. Докато младоженците приемат поздравленията, дребната женица,.., шета насам-натам из черквата, прилепва се до някоя по-високопоставена личност и подшушва на ухото ѝ да заповяда в къщата на булката. Св. Минков, РТК, 132. — Къде е капитан Гуджев? — .. — Веднага го извикайте да се яви при мен — .. нареди Пеев и подшушна нещо на Чавдар. В. Нешков, Н, 105. — Не са разбойници! Кехаите на Шира Орхан са! — рече тихо Добрин. — Все същото... — подшушна някой. Ст. Дичев, ЗС II, 213.

2. Казвам или подхвърлям, загатвам, обикн. тайно, скрито, някому нещо. Само се ограничавахме да внимаваме в приказките си, понеже ни бяха подшушнали, че вероятно е [познатият] таен агент. Б. Райнов, ТП, 233. Този или онзи случайно му е подшушвал, че еди-де си се отваря ново буре бира. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 127. — Я да те питам аз! Що не подшушнеш нещо на Борко? Маршрутче някое да ми уреди! В. Пламенов, ГШ, 26. Дели Матея бе подшушнал на турците, че Захария.. и Смрикар са укривали Чакъра. А. Христофоров, А, 327. Заговори [дядо Димо] пред Димчовата майка, че време било вече.. да прибере момчето от чуждата земя.. На баба Димка понякога само подшушваше, че не бива да оставят така момчето. Ц. Церковски, Съч. III, 169. ^● Обр. Запознанството със съседите би ни подшушнало, би ни подсетило за много неща в нашата си къща. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 113. подшушвам се, подшушна се страд. подшушвам си, подшушна си взаим.