ПОДЪБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪБЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Неподвижен, вцепенен, вдървен, втрещен. Учителят остана подъбен на мястото си; ушите му пищяха, сърцето му биеше ускорено. Няколко мига той не можеше да се опомни, да събере мислите си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 108. Искаше ми се да издърпам от ръцете му дъсчиците със стиховете, ала не посмях и стоях подъбен и бляд. Ем. Станев, А, 25. На вратата,.. сякаш са в нещо виновни, подъбени, ще застанат Митьо.., Слава. ВН, 1960, бр. 2610, 4.