ПОДЪБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪБЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подъбя̀ се, ‑ѝш се, мин св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. Заставам неподвижно, често без да мисля, разсъждавам, чувствам, обикн. поради уплаха, срам, изненада или друго силно изживяване; вцепенявам се, заковавам се, вдървявам се, втрещявам се. — Те се изненадаха.. и както казват по тоя край, подъбиха се. — Подъбиха се,.. Така казват на човек, който от смущение не е способен да изрече нито една дума или да направи един жест. Ем. Станев, ИК I и II, 258. Жената се смути, като ни видя,.. Но Вешовски се вмеси: — Покани даскалиците! — обърна се той.. към жената — какво си се подъбила.. — Боже, сега,.. елате, госпожици, заповядайте. Г. Райчев, Избр. съч. I, 168. — Де ще тя намеря, бае Гирджик? — На Таксима утре след обяд. Да ся подъбиш тамо като мрамор и да мя чакаш. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 2. — Какво гледаш, Борисе, Маринке! / .. / Подъбихте се като за снимка, / ха здрависайте батя си, де! Н. Марангозов, НПС, 36.