ПО̀ДЪЛ

ПО̀ДЪЛ, ‑дла, ‑дло, мн. ‑дли, прил. 1. Който постъпва безчестно, като прикрито, с измама осъществява злите си намерения спрямо някого; коварен, лукав, вероломен, долен, непочтен, нечестен. Противоп. честен, почтен. — Мръсен и подъл полицай! — .. — Не всички са без чест и съвест като тебе. Д. Ангелов, ЖС, 273. — Той [Борис] не беше ни подъл, ни алчен, ни развратен.., а само човек, ожесточен от бедността и тикнат от нея по златния път на "Никотиана". Д. Димов, Т, 182. Хората не бива да се делят на бедни и богати..: хората са благородни и мерзки, умни и подли, честни и престъпни. К. Странджев, ЖБ, 81. Рядко ще срещнеш души прекрасни, / .. / но много често твари опасни, / нищожни, подли и лицемерни. Ив. Вазов, Съч. I, 129. // Който е присъщ или принадлежи на такъв човек; коварен, долен. Аз ти обещавам тебе да оставя да стреляш пръв и да се наслаждавам от гледката как пищовът трепери в подлата ти ръчичка. Ив. Вазов, Д, 34. — Неслука! — каза си той гласно и яд, страх, обида и съжаление оплетоха неговата нечиста, порочна и подла душа. Г. Караславов, ОХ, 454. Сега вероятно следеше [счетоводителят] какво ще направи Баташки и с подлия си ум може би съчиняваше вече доноса. Д. Димов, Т, 280.

2. Който съдържа или изразява коварство, измама, зли помисли, намерения; коварен, лукав, вероломен. Тая страст му се видя подла — подла към Огнянова, негов приятел, престъпна към България, на която беше дължен да се посвети. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 92. Моите действия бяха подли, нищожни, раболепни. Д. Димов, ОД, 265. След подлото убийство [на Кръстьо Асенов] четата на Асенов се разпръснала. Н. Ферманджиев, РХ, 133. Аз се чувствувах ограбен и исках да си взема това, което ми беше взето от другите по подъл начин. Д. Кисьов, Щ, 299. Изплъзна се [Бенковски] от главното сражение и това му се виждаше подло. Л. Стоянов, Б, 131.

Списък на думите по буква