ПОДЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; подъ̀хам, ‑аш и подъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Дъхам известно, кратко време. Да изляза да подъхна въздуха, може някоя нова идея да възприема. Ив. Вазов, Съч. XIX, 81. Не можах да видя блясъка на тоя разкошен празник, да подъхам опияняющите миризми от ефирните тоалети и голите рамене! Ив. Вазов, СНЖ, 30. За младите и за живите личности в Русчук остава само едно спасение: да идат в лозята,.., и да подъхат чист въздух. Л. Каравелов, Съч. IV, 126-127. ^● Обр. Искаш ли, читателю, да идеш в свободна България,.. и да подъхаш благоуханието на свободата? П. Р. Славейков, ПХС, 94. Висшето пловдивско общество.. се сбира тука [на Хисарските бани], та в охолната безгрижност .., да подъхне един полуполски живот. Ив. Вазов, Съч. XXV, 71. подъхвам се, подъхам се и подъхна се страд.