ПОДЯ̀ВАМ

ПОДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подя̀на, подѐнеш, мин. св. подя̀нах, прич. мин. страд. подя̀нат, св., прех. Диал. 1. Задявам2 (в 1 и 4 знач.). Като минаваше [Стамат], момите се надпреварваха да го подяват; и тъмни погледи, и звънък смях го следваха надалече. Ст. Дичев, ЗС II, 187-188. Мразя го тоя лъжец... И тогава го мразех, че.. подяваше,.. Дюкянджия стана,.. И там сигурно лъже хората. Кр. Григоров, ОНУ, 15.

2. Подканвам, предизвиквам към действие. — Полека, ще ме смаже — изпъшка дядо. — Ха така, към кръста, че ме е пресякло нещо,.. Мечкарят подяна и нас, децата, но не посмяхме да легнем под мечешките лапи. Кр. Григоров, ОНУ, 85. подявам се, подяна се страд. и взаим.

ПОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; подя̀на се св., непрех. Диал. Задявам се; задирям се, закачам се. — Нашата седянка —..— не е като едновремешните, дето се гасяха лампи.., дето се подяваха моми и ергени. Кр. Григоров, ТГ, 87.

ПОДЯ̀ВАМ

ПОДЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подя̀на, подѐнеш, мин. св. подя̀нах, прич. мин. страд. по‑

дя̀нат, св., прех. Остар. и диал. С наречия къде, где, де във въпр. изр. Дявам, слагам, скривам. Той ми даде три леса жлтици. / — Кажи, либе, къде ги подена? /../ — Првата съм с достове изпила, / с втората съм бащин борч платила, / трекята съм на шия турила. Нар. пес., СбНУ 44, 461. Идат троица стражаре, / на Рабиша думат: — Рабишо кадъно, / къде ни подена Яко? Нар. пес., СбНУ 44, 466. — Моля ти ся, Марие, дай ми образа Богоматере, искам да го целуна.. — У мене го няма. — Къде го подяна? Камо го? С. Радулов, ГМП (превод), 47.

ПОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; подя̀на се св., непрех. Остар. и диал. С наречия къде, где, де във въпр. изр. Дявам се; скривам се, изчезвам, отивам. — Стефке-е-е, ела да ядем! Ала пак никой не се обади. — Брей, че къде се подяна това момиче! Ст. Даскалов, БП, 110. — Кам ги сега тие пари? — пита той писаря. — Къдя са се подянали те? Т. Влайков, Съч. III, 132. Сетне подвикна на внука си: — Гошо бе, Гошо! Ах вие, песоглавци, къде се подявахте? Кр. Григоров, Р, 120. Славенете.. изгубиха немалко трако-илирци или чрез избивание,.., или.. чрез поробявание.. Като съобразим всичките тези нещастия.. на тракийский народ,.. намираме неуместен въпроса: къде се подянаха древните трако-илирци. М. Дринов, ППБН, 87.

Списък на думите по буква