ПОЕВРОПЕЙЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЕВРОПЀЙЧВАМ, ‑аш, несв.; поевропѐйча, ‑иш, мин. св., ‑их, св., прех. Правя някого или нещо да придобие европейски черти, характер, особености, облик; европеизирам. Ще те [Муратлийски] поевропейчим: ще земем от един приятел,.., ветхия му кадифянен костюм; имам и една каска на кондуктор от железницата със златен ширит; и тогава: Гут морген. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Как ли да постъпи — лесно / и без беди, за да поевропейчи / Държавното събрание на исляма. Ст. Михайловски, Мис., 176. поевропейчвам се, поевропейча се страд. В западните страни.. се срещат имена като Боби, Тони,.. В български език собствените имена от мъжки род обикновено завършват на съгласна.., а от женски род — на А /Я/.. Тези имена по някаква злощастна мода започнаха да се поевропейчват.. Стефан се превръща в Стефи,.., Елена — Лени. ВН, 1963, бр. 3782, 4.

ПОЕВРОПЀЙЧВАМ СЕ несв.; поевропѐйча се св., непрех. Придобивам европейски черти, характер, особености, облик; европеизирам се. Баба Дона: — На старо време и аз се поевропейчих. Снощи ме.. водихте на танцувалната вечеринка. Ив. Вазов, Съч. XIX, 7. Борците за освобождение са виждали, че индийската интелигенция, която живеела в големите градове, учела в английските училища, колежи и университети,.., ще почне твърде много да се поевропейчва и "англицизира". А. Каменова, И, 35. В Тулча желаят да са поевропейчат, колкото по-скоро можат, затуй и бързат капели да наложат. П. Р. Славейков, СКНГ, 34.